Саджин Комамура

Саджин Комамура е бивш капитан на Седма и Девета дивизия.

След превръщането си във вълк, той разбира, че вече не може да изпълнява задълженията, очаквани от a Shinigami и в крайна сметка напусна Обществото на душите с намерението да се върне в земята, която неговият клан някога бе изоставил; царството на зверовете, Юанрен.

Молейки за последна услуга Kidō Corps, той премина през Проливните земи чрез сложен ритуал.

Веднъж там Саджин отиде на поклонение, за да се срещне с благородниците на Оками, за да възвърне предишната си идентичност, желание, което те му изпълниха при условие, че остане в проливните земи и им служи цели девет години. След това той ще участва в битките, които водят един срещу друг, и ще защитава земите им от нашествие. Това бяха трудни времена за Комамура, но в памет на човека, който му даде шанс да бъде Shinigami, той се закле един ден да се върне в Soul Society и да възобнови ролята си на капитан.

Постоянните битки калиха бившия капитан, въпреки че сърцето му остана същото. Неговите сили са нараснали експоненциално при тези обстоятелства и когато се върне, той ще направи много по-големи вълни, отколкото е направил досега. Едва девет години след Кървавата война Саджин се върна в Soul Society, за да възобнови задълженията си като нов капитан на 9-та дивизия на Gotei 13, където старият му приятел Шухей Хисаги служи като негов лейтенант за известно време, докато Саджин лично го инструктира относно бъдещите му задължения. След като смята, че е готов, той му предава Капитокрацията и става капитан на 8-ма дивизия, с Асука Шимизу като негов нов лейтенант.

Личност

Саджин Комамура в много отношения е човек, белязан от собствената си несигурност и чувство за липса на самоуважение, което го е измъчвало през целия му живот. Той виси върху всичките си действия и решения като черен облак, преглъща постиженията си и винаги се съмнява. Дълбоко засрамен от външния си вид, той веднъж прибягна до носенето на шлем, за да скрие кой е, и прекара по-голямата част от дните си в Shinigami както и ролята му на капитан. Само като скри чертите си и пази истинската си самоличност далеч от това, което смяташе за очите на външния свят, той успя да изпълни своя дълг.

Но в тази постоянна несгода към себе си се появи друго качество. Наистина, когато се запозна с идеята за психологическа болка и несигурност и разбра какво е да си аутсайдер, сърцето на Комамура се превърна в злато. Състраданието е голяма добродетел, която не се среща често Shinigami, но за Саджин тя се превърна в мост за разбиране на другите, за свързване с тях и по този начин, чрез тяхното високо мнение за него, постепенно увеличаване на мярката на собствената му лична стойност.

Като висшестоящ, той беше разбиращ и справедлив, прощаваше грешките и винаги се стремеше да извади най-доброто в тези от Седма дивизия. Той рядко наказваше другите за грешките им, а вместо това се стремеше да им помогне да се подобрят и заради това отношение беше сред най-обичаните от младите капитани Shinigami. Които се чувстваха несигурни в собствените си способности и се нуждаеха от лидер, който да ги кара да се чувстват ценени въпреки малкия им опит, и много, които се присъединиха към неговия екип, напуснаха само при изключителни обстоятелства. Такова беше чувството на топлина и другарство, което Комамура и неговите офицери вдъхнаха у тях.

След престоя си в Yuanren, срамът от външния му вид до голяма степен изчезна от това, че е заобиколен от други, които изглеждат като него. Въпреки това ниското му самочувствие все още се подхранва от спомени за неуспеха му да спаси най-близкия си приятел. В сърцето си Комамура все още е мършав червей.

В крайна сметка любовта му към Soul Society и чувството на лоялност, което изпитва към капитана Yamamoto все още присъстват в неговото същество. Той го вдъхновява да се бори за каузата си и да поеме капитанската мантия, ако е необходимо, за да защити наследството на човека, който му е дал шанс да избяга от затвора, който сам си е наложил. Затова той се бори и се подготвя да се изправи срещу новата заплаха, въпреки че вярва дълбоко в сърцето си, че е дълбоко недостоен за своите постижения.