Shunsui Kyoraku

Shunsui Sōzōsa Kyōraku no Jirō е капитан на Първа дивизия и капитан-командир на цялата Gotei 13, служейки като достоен наследник на великия Генрюсай Шигекуни Yamamoto.

Той някога е бил капитан на 8-ма дивизия, след като е наследил тази позиция от Seireitou Kawahiru след дезертирането на последния преди повече от хиляда години.

Презентация

Kyōraku е страхотен Shinigami със светла кожа, високи скули, сиви очи и дълга вълниста кафява коса. Косата й е вързана на дълга конска опашка и има дълъг бретон, който рамкира лявата страна на лицето й. Той също така има забележимо количество косми по гърдите, краката и ръцете. Той носи сламена шапка (наречена сакат) и розово дамско кимоно на цветя, което носи през раменете си и върху униформата на капитана. Въпреки че нейният хаори и оби колан са евтини, нейните ролки за коса са много скъпи. Към сандалите не носи таби. Има тънка брада около устата и по бузите. Повече от сто години преди дезертирането наAizen, Shunsui имаше брада само в горната част на устата си.

След битката с Ванденрайх и Хилядогодишната война, Shunsui носи превръзка на дясното си око, която е повредена по време на конфликта. Горната половина на дясното му ухо е отрязана под лек ъгъл. Когато е повишен в капитан на фрегата, външният му вид остава непроменен, с изключение на символа на хаори, който е kanji "първи" вместо "осми".

дете, Shunsui има по-къса, по-мръсна коса. Носеше кимино с шарка на цветя.

Личност

„Не е добре да продължаваш да налагаш това характерно нещо, Еспада-сан. И ако искаш да говориш за характеристики, липсата на характерно поведение е характерно за мен.“

-Kyōraku говори с Coyote Starrk.

Загадъчен индивид, граничещ с крайности на личността, най-определящата характеристика на капитан на фрегата Kyōraku по ирония на съдбата е, че той наистина е безхарактерен. Той се представя като човек, който цени мира преди всичко. Ярки и спокойни, скромни Shunsui се носи през целия ден като безгрижно същество в света. Капитанът обикаля Seireitei, канейки колегите си офицери да пият напитка по избор, саке, и да се насладят на сладкиши като кифли на пара и други деликатеси. Избягването на домашното и изборът да подремнете не е извън сферата на възможностите. Той не се колебае да използва собствения си персонал, за да придобие каквото му хрумне този ден. Почти невъзможно е да видите този мъж без усмивка на небръснатото му лице. Shunsui също се смята за дамски мъж.

По-специално, многократните му взаимодействия с Nanao Ise, към когото е известно, че се обръщаше като „моя Nanao-chan“, и Lisa Yadōmaru, и двете от които са служили като негови подчинени в миналото, демонстрират неговата привързаност към противоположния пол. Всъщност не е необичайно човекът да се излежава из кварталите на червените фенери на Руконгай, участвайки в много действия, които не прилягат на ръководител на екип или дори на Shinigami като цяло. И това, което свързва веселото поведение на този човек, е неговата сляпа фамилиарност с всеки, който пресече пътя му, независимо дали е съюзник или враг; което е очевидно от модела му на реч, както се вижда от факта, че той дори се обръща към Койот Старк с "Espada-san" и Sōsuke Aizen казвайки "Aizen-taichō". Той проявява голямо уважение към всички, които са дошли преди него, обръщайки се към своите колеги и офицери с подходящи почести. Може да се каже, че е доста загадъчно защо този миролюбив перверзник е избран за наследник на страховития демон на меча като капитан-командир на Gotei. Но има дълбочина в Kyōraku, която силно би обезпокоила онези, които се осмелят да бръкнат в съзнанието му.

Независимо какво мислят другите за него, миролюбивият пияница е само прикритие - не, лъжа, която той непрекъснато се опитва да храни. Kyōraku е прагматик по душа. Наистина страшното обаче е в какво точно е насочен прагматизмът му. И тук започваме да откриваме прилики между него и покойния Yamamoto. Той намира, че задължението му да защитава Сейрейтите е преди всичко негов приоритет. Всичките му действия се отклоняват от тази цел.

В младостта си Kyōraku може да е имал стремежи, които съответстват на личните му амбиции: любовта към красива жена, създаването на семейство в мирен свят и възможността да се наслаждава на себе си в компанията на Jūshirō Ukitake, най-близкия му приятел, когото смята за брат. Но мирогледът му беше отчайващо белязан, когато стана свидетел на жестокостите на войната.

Гледайки как любими хора загиват като животни, убити на пътя, и ужасяващите действия, извършени от онези, които участват във война по егоистични причини и желания, болката просто беше твърде голяма за двамата приятели, за да я понесат. Той и Укитаке мислеха за войната по различни начини. Докато Ukitake беше физически болен, което му позволяваше да се справи с тези външни белези, Kyōraku интернализира болката си и резултатът беше променен човек. Разбира се, той може да се опита да скрие тези промени с вид на мирно зло и случайно пиене, но в крайна сметка Kyōraku вече не беше същият човек.

След като веднъж се противопостави на злините на войната, той беше започнал да разбира мотивите зад тях. Когато две страни воюват, и двете грешат. Няма "добра" страна. И така, когато Kyōraku започна да поглъща този ход на мисли, той стигна до заключението, че зверствата са просто начинът, по който светът работи. Когато една цел трябва да бъде постигната, тя трябва да бъде постигната независимо от злините, с които човек трябва да цапа ръцете си, за да я постигне. В някои случаи той може да се разглежда като дори по-мрачен индивид от своя предшественик, Yamamoto, себе си. Докато основателят на Gotei винаги беше чист за злините, които е извършил, Kyōraku правеше това, което винаги: той интернализира злините, които беше готов да извърши. Той се усмихна, докато държеше остриетата си и независимо дали сте дете или жена, той ще ви убие, без това да му тежи. Той вече не се задържа там като младите хора; не, той е узрял до степен да разпознае изискванията на своята професия като бог на смъртта и е захвърлил идеята за съжаление. Няма връщане назад.

Това състояние на ума се открива и в неговия метод на битка. Прагматизмът му си личи всеки път, когато се опита да излезе от битка. За разлика от своя наставник War Spirit, Kyōraku признава, че не всички кавги изискват насилие. За тази цел той е може би дори по-велик лидер от своя предшественик. Той посъветва момчето ryōka, Yasutora Sado, да свали юмруци и просто да се присъедини към него в кръга на саке. Гениален жест, който мнозина може да пропуснат. Избягвайки ненужния разход на сила, като същевременно гарантира, че вниманието на човека е запазено, той гарантира, че човекът ще бъде държан под негов контрол, без последният да осъзнава това. Разбира се, дори когато момчето отказа да възприеме ненасилствения подход, Kyōraku отказа да отнеме живота си.

Мнозина приписват това на предубеденото чувство на съжаление, което Kyōraku все още може да запази. Те обаче грешат. Беше нашественик. Нарушител, пристигнал с други престъпници, и като такъв все още имаше информация за събиране. Освен това, като се имат предвид безразсъдните действия на този човек, Kyōraku не можеше да си позволи да позволи на Seireitei да понесе допълнителни щети, които вече беше понесъл. Kyōraku се представя погрешно, като често крие истинската злоба на намеренията си. Истината от този характер би се проявила само в малки пукнатини, като светлина, обливаща тъмна стая йота по една.

Срещу могъщия Койот Старк, въпреки възможността да предприеме ненасилствен подход в справянето с Еспада, Кьораку не се поддаде на предложението и заяви, че този път просто не може да си позволи да го направи. Този вандал беше част от бунтовническа армия срещу Обществото на душите и като такъв трябваше да бъде унищожен. Точка. Ситуацията беше твърде сериозна, за да позволи на лесна компания да поеме лидерството. Освен това, като се има предвид силата на Primera Espada, беше ясно, че не е лесно да се наложи отваряне на този човек. И в опит да подтикне Старк да разкрие пролука, той дори имплицитно предложи да убие лично Лилинет Джинджърбък - всъщност предлагайки да убие невинно, безобидно дете - макар и само защото беше убеден, че "дори той [Старк] не може да остане спокоен, ако тя изпадне в беда".

От друга страна обаче, ако стане неудобно, ще избере да не пуска децата на бойното поле. Освен прагматизма му, дори емоционалното му състояние е родено от удобството. Той е достигнал точка, в която дори може да се шегува и да прави разговорите с опонентите толкова опасни, колкото Sōsuke Aizen и Робърт Акутроне. Въпреки че е наясно с превъзходството си в сила, той ще омаловажава уменията си пред опонентите си, за да им даде фалшиво чувство за сигурност и да ги накара да подценят истинските умения на Kyōraku; което беше демонстрирано, когато той намекна, че Tōshirō Hitsugaya в крайна сметка ще го надмине след сто години.

Думите му може да са били искрени, но въпреки това техните намерения са били просто да заблудят опонента му, а не да демонстрират смирение. В крайна сметка истината за природата му беше разкрита, когато той позволи на Love Aikawa и Rōjūrō Ōtoribashi да се справят със Starrk, въпреки факта, че те бяха в сериозно неизгодно положение и почти загубиха живота си в процеса, всичко това в очакване на отваряне, където Kyōraku ще може да нанесе опустошителна рана. По-късно Лав отбелязва, че склонността му да пренебрегва условията на годеж все още не се е променила, на което Кьораку просто отговаря, че капитаните нямат този лукс; Във война и двете страни са грешни и Kyōraku не е непознат за този идеал.

Kyōraku също написа романтичен роман, озаглавен „Розов път“, който беше публикуван в Seireitei Communication, но беше много непопулярен. Kyōraku не получава нито едно писмо от фен или подарък за рожден ден от своите читатели, но и той няма нищо против. Подобно на много други капитани, асоциацията на жените на Shinigami публикува колекция от снимки на Kyōraku. Неговата колекция беше озаглавена „Използване на оръжие като моя възглавница“. Тя се разпродаде бързо, отчасти защото беше пусната в по-малко копия от подобни колекции от други капитани. Той обаче не е препечатан, но Kyōraku не знае за това.